Цяла сутрин се суетя вкъщи, взех си дълга вана, гледах от банята как облаците плуват в небето и си мислех “Може би идват от Скандинавия”… Мислех, че може и да пропусна поста за Стокхолм този път, но има неща в мен, които напират да бъдат написани…
Read the rest of this entry »
СТОКХОЛМ
Открит прозорец
на стаята в Стокхолм,
няма какво да крия.
Разчорлена от съня
под възглавницата,
на матрак на пода,
по жълта пижама,
най-дълго се вглеждам
в празната синя купа
на перваза.
Между празната
плетена тарелка
и празната стъклена ваза.
Отсреща съседите
имат по едно цвете във вазите,
две камъчета и един рапан
от южни морета
в сините купи.
Аз тук имам само
жълта пижама,
два дни и две бели нощи,
и прозирносветлия
Стокхолм.
8:55 13.6.2008 г.
Това стихотворение ми напомня на Мартин от Камерун, моят мъдър колега в програмата. Играл футбол в Африка, но на срещите с колегите отишъл само веднъж, уморил се бързо и повече не отишъл. С две деца и годеница у тях, с пръстен за молитва и редовно посещение на неделните служби в базиликата. И скромна квартира срещу унгарския парламент.
Обича да говори за гората, в която живеят родителите му. Осъзнах, че той се повтаря, и цитира все един и същи пасаж от любима книга. За европейските градове, които са осветените ни с лампи гори, в които да се крием. Но нека не обръщам внимание на това…
Сякаш това стихотворение е написано от него…
НЕБЕТО
/племе Йеуей/
Превод от английски: Николай Попов
Небето нощем прилича на голям град,
където зверове и хора живеят заедно
и никой не помни никога
да са убили птица или коза.
Мечката не погубва плячката си.
Тук няма злопоуки и нещастия.
Всеки знае своя път.
В неделя с Войк бяхме на планина. Той си е поставил за цел да ми покаже всички забележителности на Унгария за минимален период от време, за щастие самият той има предпочитание към по-алтернативни маршрути, така че ме заведе не в някой град, или Холоко, старинното село, а на планина. Пилиш, от западната страна на Дунава. Там, където реката прави красивите си завои, които унгарците наричат Duna Kanyar. Read the rest of this entry »
Утре летя за Стокхолм.
Не се вълнувах две седмици, сега почвам да набирам инерция за емоции. Прочетох прекрасния пътепис на Силвия Чолева “ПРОЯВЯВАНЕ НА НЕГАТИВА” и си спомних, че и аз съм чела “Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”.
Всъщност аз имах младежка любов към Скандинавия. Потулих я някъде дълбоко в мен, заедно с други младежки любови. Страх ме е да не остана разочарована отново… Макар че Скандинавия не ме е разочаровала, аз просто не съм я срещала още…
Няма да спя в бившия затвор хостел в Стокхолм, както повечето българи публикували пътеписи в интернет. Ще спим в приятел на Войк, неизвестно къде, неизвестно как. Знаем, че апартаментът е много малък. Дано има поне един диван освен леглото на Габор :). В неделя се връщаме. Тогава ще разказвам…
